I'm excited to share with you our simple Orthodox fast calendar, to help you navigate through the fasting seasons with understanding and purpose.
септември 2024 г.
октомври 2024 г.
Няма събития
ноември 2024 г.
декември 2024 г.
януари 2025 г.
февруари 2025 г.
Няма събития
март 2025 г.
април 2025 г.
май 2025 г.
Няма събития
юни 2025 г.
юли 2025 г.
Няма събития
август 2025 г.
септември 2025 г.
октомври 2025 г.
Няма събития
ноември 2025 г.
декември 2025 г.
януари 2026 г.
февруари 2026 г.
септември 2024 г.
Източник: Православен християнски постен календар
Повече за този календар →
Постене на Сряда и петък (седмични пости)
В православната християнска традиция срядите и петъците са определени за редовни дни на пост. през цялата година. Тази практика е дълбоко вкоренена в историята и духовния живот на Църквата и служи като седмично напомняне за страстите Христови и жертвите, направени от светите апостоли.
Значението на поста
Обичаят на пост в сряда отбелязва предателството на Христос от Юда Искариотски, а постене в петък почита Разпятието на нашия Господ Исус Христос. Тази традиция не е просто въпрос на хранително ограничение, а духовна дисциплина, целяща да насърчи по-дълбока връзка с Бога и по-християнски ориентиран живот. Целта на тези дни на гладуване е да култивираме дух на покаяние, смирение и осъзнаване на нашите духовни и морални ангажименти.
Обща информация Правила на поста
В сряда и петък, Православни християни въздържат се от месо, млечни продукти, а в много традиции и от зехтин и вино. Това въздържание не е просто въздържане от определени храни, а представлява цялостен подход към гладуване което включва умереност във всички аспекти на живота. Пълноценното хранене се приема с простота и внимание, като се набляга на молитва и духовно храна над физическото удовлетворение.
Предложени молитви
По време на тези дни на гладуване, православните християни се насърчават да увеличат молитвения си живот, като участват в Божествената литургия, когато е възможно, и включват специални молитви и четива в личните си богослужения.
Спазване на поста в сряда и петък православните християни се впускат в ритъм на живот, който непрекъснато ги връща към основните събития на тяхната вяра - предателството и разпятието на Христос - и към основополагащите действия на апостолите. Тези постни дни служат като редовна възможност за духовен размисъл, израстване и обновление, като помагат на вярващите да живеят православната си християнска вяра в контекста на съвременния свят.
Сайтът Основни сезони на постите (по-дълги пости)
Великият пост (Великият пост)
Великият пост (Големият пост): Залез слънце на Cheese Fare от неделя до Велика събота
Великият пост, или Големият пост, е най-значимият и тържествен период на пост в Православен християнски литургичен календар, започващ при залез слънце в неделята на Сирни Заговезни и завършващ на Велика събота, точно преди Великденската неделя. Това свещено време е посветено на духовната и физическата подготовка на вярващите за честването на Възкресението на Исус Христос.
Значението на поста
Великият пост води началото си от ранните дни на Християнската църква и е период на строг пост, усилена молитва и милостиня. Основната цел на този пост е да се очисти душата, да се покае за греховете и да се приближи до Бога. Той отразява 40-дневния пост на Христос в пустинята, като предлага на вярващите време за размисъл върху живота им, за поправяне на грешките и за израстване във вярата и предаността им към Бога.
Общи правила на постите
По време на Великия пост, Православните християни спазват строг пост, като се въздържат от всички животински продукти, включително месо, млечни продукти и яйца. Рибата също обикновено е забранена, с някои изключения в определени празнични дни като Благовещение и Цветница. Зехтинът и виното обикновено са разрешени само през почивните дни. Този период се характеризира с пълноценно хранене, което е просто и скромно, с акцент върху бобовите растения, зеленчуците и зърнените храни, за да се поддържат силите на организма по време на спазването на поста.
Предложени молитви
Сайтът молитвен живот на православните християни се засилва по време на Великия пост, като специални служби като Преждеосвещената литургия, Великата комплина и химнът Акатист заемат централно място в богослужението през този период. Вярващите се насърчават да участват в тези служби и да включат допълнителни лични молитви в ежедневието си.
Великият пост е дълбоко духовно пътуване, което кани православните християни да тръгне по пътя на самоанализа, молитвата и поста. Това е време за откъсване от светските удоволствия и приближаване към Бога, което подготвя сърцето и душата за славното празнуване на Христовото Възкресение на Пасха (Великден). През този период на тържествен размисъл и благочестиво съблюдаване вярващите се обновяват в духа, укрепват във вярата и получават нов импулс в християнския си път.
Постът на светите апостоли
Постът на светите апостоли: Залезът на Неделята на отците до 2 юни9
Постът на Светите апостоли, който се спазва от залез слънце в неделята на Вси светии (неделята след Петдесетница) до 29 юни, е ценен период на постът в православното християнство Църква. С този пост се почитат светите апостоли и тяхната неуморна работа по създаването на ранната Църква, която разпространява Евангелието на Христос по целия свят.
Значението на поста
Постът на Светите апостоли води началото си от ранните дни на Църквата, когато вярващите са се подготвяли чрез пост за празнуването на празника на светите апостоли Петър и Павел на 29 юни. Основната цел на този пост е да се подражава на всеотдайността, жертвоготовността и мисионерския устрем на апостолите. Той служи като период, в който православните християни да задълбочат вярата си, да се покаят и да се посветят отново на разпространението на Благата вест, точно както са правили апостолите.
Общи правила на постите
По време на Поста на светите апостоли православните християни се насърчават да да се въздържате от месо и млечни продукти.. Рибата, виното и зехтинът обикновено са разрешени, освен в сряда и петък., които се спазват с по-строг пост, в съответствие с традиционната постна дисциплина на Църквата. Вярващите подхождат с готовност към тези хранителни ограничения, разглеждайки ги като възможност за духовно израстване и телесна дисциплина.
Предложени молитви
През целия пост на Светите апостоли, Православните християни се насърчават да увеличат молитвата си живот, търсейки застъпничеството на Светите апостоли за сила и напътствие в собствените си мисионерски начинания. Участието в Божествената литургия и личните молитви са централни за този постен период.
Сайтът Постът на Светите апостоли е време за православните Християните да размишляват върху жертвите и приноса на апостолите, като се стремят да въплъщават тяхната непоколебима вяра и отдаденост на Христос. Това е възможност за духовно израстване, обновяване и разпалване на мисионерския дух в сърцето на всеки вярващ.
Богородичен пост (Успение на Пресвета Богородица)
Богородица бързо: от 1-ви до 14-ти август
Богородичният пост, който се отбелязва от 1 до 14 август, е период на духовна подготовка за празника Успение на Пресвета Богородица, Божията майка. Този постът е време за православните християни в чест на Дева Мария, чийто живот на чистота и послушание към Божията воля е образец за всички християни.
Значението на поста
Традицията на Богородичния пост се спазва в Православната църква от векове и се корени в дълбоката почит на Църквата към Божията майка. Основната цел на този пост е да подготви духовно вярващите за празнуването на Успение на Пресвета Богородица - празник, който възпоменава "заспиването" на Дева Мария и нейното възприемане на небето. Този период насърчава вярващите да размишляват върху добродетелите на Богородица, да търсят нейното застъпничество и да се стремят да подражават на нейния живот на смирение, преданост и любов.
Общи правила на постите
По време на Богородичния пост православните християни традиционно се въздържат от месо, млечни продукти, а в много традиции - от зехтин и вино. Рибата също обикновено е забранена, с изключение на празника Преображение Господне на 6 август, когато в чест на празника се разрешава консумацията на риба, вино и олио. Вярващите се насърчават да подхождат към поста с радост и готовност, като го възприемат като възможност за духовно обновление и израстване.
Предложени молитви
По време на Богородичния пост, Православните християни засилват молитвата си живот, търсейки застъпничеството на Дева Мария за сила и напътствие. През този период се провеждат специални служби, като например Параклис (Молитвен канон) към Богородица, който дава възможност на вярващите да се съберат в молитва и песен, за да поискат закрилата и помощта на Богородица.
Богородица Постът е време за православните християни да се приближаваме към Божията Майка, да търсим нейното застъпничество и да се стремим да живеем живот, който отразява нейната чистота, послушание и любов. Това е възможност за духовно израстване и обновление, тъй като вярващите се подготвят да празнуват Успение Богородично. Богородица, един от най-големите празници на Православната църква.
Рождественски пост (Адвентен пост)
Рождественският пост (Адвент): от 15 ноември до 24 декември
The Nativity Fast, also known as Advent, is a cherished period of anticipation and preparation for the Feast of the Nativity of Our Lord and Savior, Jesus Christ, observed by Orthodox Christians from November 15th to December 24th. This fast is a time of reflection, prayer, and fasting, leading up to the joyous celebration of Christmas.
Значението на поста
Сайтът Рождество Христово Fast се корени в традицията на Църквата да се подготвя благочестиво за големите празници. Подобно на Великия пост преди Пасха, Рождество Христово е период за православните Християните да подготвят сърцата и умовете си за идването на Христос. Целта на този пост е не само да се въздържаме от определени храни, но и да се включим в духовно пътуване, което включва молитва, милостиня и покаяние, като по този начин насърчаваме по-дълбоката връзка с Бога и обновяването на вярата.
Общи правила на постите
По време на Рождественския пост православните християни по традиция се въздържат от месо и млечни продукти, като в определени дни се разрешава консумацията на риба, вино и зехтин, с изключение на сряда и петък, които са строго постни дни. Вярващите се насърчават да подхождат към тези хранителни ограничения с дух на смирение и готовност, като ги възприемат като възможност за духовно израстване, а не просто като задължения.
Предложени молитви
По време на Рождественския пост православните християни засилват молитвения си живот, като участват в служби като Акатистния химн към Богородица и Адвентния параклис, които са особено подходящи през този период. Освен това вярващите могат да включат в ежедневните си молитви специални молби за сили да спазват вярно поста и за благодатта да празнуват Рождество Христово с чисто сърце.
Рождество Христово Постът е време за православните християни да насочат сърцата и умовете си по-пълно към Бога, подготвяйки се да празнуват раждането на Христос с радост, любов и мир. Това е период на духовно обновление и израстване, който предлага на вярващите възможност да размишляват върху дълбоката тайна на Въплъщението и нейното значение за живота им.
Сайтът Специални дни на пост (Еднодневни пости)
5 януари: В навечерието на празника Теофания
5 януари: В навечерието на празника Теофания
В навечерието на празника Теофания православните християни по целия свят спазват ден на тържествен пост, с който отбелязват последната подготовка преди празнуването на Христовото кръщение в река Йордан. Този пост е дълбоко вкоренен в традицията на православната Църквата, отразяваща дълбока духовна готовност да се възпоменава откровението на Светата Троица и освещаването на природния свят чрез Христовото кръщение.
Значението на поста
Постът на 5 януари служи като духовен проводник, подготвящ вярващите да станат свидетели на Богоявление - един от големите празници на Православната християнска църква. В исторически план този пост е отзвук от призива на Църквата за пречистване и освещаване на вярващите, като отразява пречистващите води на Христовото кръщение. Религиозната цел на този пост е да се постигне по-дълбоко общение с Бога чрез молитва и пост, като се съгласува с божествената воля и проявлението на Светия дух.
Общи правила на постите
Православните християни спазват този ден със строг пост., въздържайки се от месни продукти, млечни продукти и яйца, в съответствие с традиционните за Църквата постни дисциплини. На този ден обикновено се ограничава и консумацията на риба, зехтин и вино, за да се запази тържествеността на поста. Вярващите се насърчават да се хранят скромно, като наблягат на духовното подхранване чрез молитва и размисъл, а не на физическата храна.
Предложени молитви
В навечерието на Богоявление се извършват дълбоки литургични служби, които потапят вярващите в тайната на Христовото кръщение. Голямата комплина, която често се отслужва в навечерието, е време за тържествен размисъл, включващ песнопения и четива, които разказват за ролята на Йоан Кръстител и за откровението на Светата Троица. Литургията на свети Йоан Златоуст, последвана от Великата благословия на водата, е централен елемент от навечерието на Теофания, символизиращ освещаването на водата, а с това и на цялото творение.
Като Православните християни спазват поста в навечерието на Теофания, те правят това с дух на очакване и благоговение, подготвяйки сърцата си да празнуват божественото проявление и освещаването на природния свят. Този пост, спазван в различни традиции и календари в рамките на Православна църква, подчертава универсалния призив за пречистване и духовно обновление, присъщ на православната християнска вяра.
29 август: Празник на обезглавяването на Йоан Кръстител
29 август: Празник на обезглавяването на Йоан Кръстител
Празникът на Обезглавяване на Йоан Кръстител, отбелязван на 29 август, е знаменателен ден в литургичния календар на православните християни. На този ден се чества мъченическата смърт на Йоан Кръстител, ключова фигура в православната вяра, известен с ролята си в подготовката на пътя за Христос и кръщаването му в река Йордан. Постът, свързан с този празник, е тържествен размисъл за добродетелите на смелостта, истината и върховната жертва в името на вярата.
Значението на поста
Постът на този ден се спазва в памет на непоколебимия ангажимент на Йоан Кръстител към истината и правдата, довел до обезглавяването му от Ирод Антипа. Това събитие, пропито с трагичното взаимодействие на греха и добродетелта, призовава православните християни на ден на строг пост, което отразява сериозността на случая. Религиозната цел на този пост е да вдъхнови вярващите да въплъщават добродетелите на Йоан, като стоят твърдо във вярата и убежденията си пред лицето на световните предизвикателства и моралните изпитания.
Общи правила на постите
Православните християни спазват този ден със строг пост., като се въздържат от месо, млечни продукти и зехтин, отразявайки тържествеността на деня. Консумацията на риба традиционно е забранена, което подчертава покайния характер на поста. Пълноценното хранене се приема с мярка, като вярващите се насърчават да се съсредоточат върху духовното хранене чрез молитва, а не върху физическото препитание.
Предложени молитви
Литургичните служби на този ден се характеризират с химни и четива, които разказват за живота и мъченичеството на Йоан Кръстител, подчертавайки ролята му на предшественик на Христос. Православните християни се насърчават да участват в Божествената литургия, където се отправят специални молитви и песнопения, посветени на Йоан Кръстител, в които се размишлява за неговия праведен живот и несправедлива смърт.
На празника Отсичане на главата на Йоан Кръстител православните християни почитат паметта на светеца, който е платил най-високата цена за верността си към Божиите заповеди. Този ден служи като мощно напомняне за цената на ученичеството и за вечната стойност на отстояването на истината в един преходен свят.
14 септември: Празник на Въздвижение на Честния кръст
14 септември: Празник на Въздвижение на Честния кръст
Празникът Въздвижение на Честния Кръст, който се чества на 14 септември, заема място на дълбока почит в сърцата на православните християни по целия свят. Този празник е посветен на две исторически събития: намирането на Истинския кръст от света Елена през IV в. и връщането на Кръста в Йерусалим от Персия през VII в. Това е ден, който символизира победата на Кръста над греха и смъртта, както и жертвата на Христос за спасението на човечеството.
Значението на поста
Постът, свързан с този празник, се спазва на самия ден и служи като духовна подготовка за почитане на Кръста, който е символ на нашето спасение. Целта на поста на този ден е да се доближим до тайната на Христовата жертвена любов и да се замислим за силата на Кръста в собствения ни живот. Това е време за почитане на Кръста, който чрез своето страдание и победа предлага на всеки вярващ пътя към възкресението и вечния живот.
Общи правила на постите
На празника Въздвижение на Честния кръст, Православните християни спазват строг пост, като се въздържат от месо, млечни продукти и зехтин в знак на уважение към тържествеността на деня. Консумацията на риба традиционно се ограничава, като се подчертава покайният характер на поста. Вярващите се насърчават да приемат пълноценни ястия с мярка, като съсредоточат сърцата и умовете си върху духовното значение на Кръста, а не върху физическото хранене.
Предложени молитви
Божествената литургия на празника Въздвижение на Честния Кръст е белязана от тържественото почитане на Кръста, който се изнася, за да му се поклонят вярващите. Изпълняват се специални химни и молитви, възвеличаващи Кръста като инструмент на нашето спасение и знак за върховната любов на Христос към човечеството.
Празникът на въздигането на Честния кръст кани Православен Християните да се замислят за главната тайна на своята вяра: че чрез Кръста радостта е дошла в целия свят. Като отбелязват този празник с пост, молитва и поклонение, вярващите подновяват своя ангажимент да носят достойно собствените си кръстове, вдъхновени от примера на Христос и подкрепяни от Неговата победоносна любов.
Често задавани въпроси
Православните християни спазват няколко поста през цялата литургична година, включително Великия пост, Рождественския пост, Апостолския пост, Успенския пост, както и повечето сряда и петък. Началните и крайните дати на тези пости се определят от православния литургичен календар.
Практиките на православния пост могат да варират, но обикновено вярващите се въздържат от ядене и пиене от полунощ до обяд, особено през дните на строг пост. Степента и начинът на постене могат да се регулират в зависимост от индивидуалното здраве, духовното ръководство и конкретните правила за постене.
Православните християни следват предимно Юлианския календар за своята литургична година, която включва периоди на пост и празници. Въпреки това някои православни църкви са приели ревизирания Юлиански календар или Григорианския календар, като привеждат някои празници в съответствие със съвременния граждански календар.
Продължителността на православните пости е различна. Великият пост, най-дългият период на пост, продължава около 40 дни и води до Великденската неделя. Други периоди на пост включват Рождественския пост, Апостолския пост и Успенския пост, като всеки от тях е с различна продължителност и съблюдаване.
55-дневният пост се отнася до Великия пост и Страстната седмица, чиято кулминация е Великденската неделя. Този период включва 40-те дни на Великия пост, Лазаровата събота, Цветница и Страстната седмица. Това е време на интензивна молитва, покаяние и подготовка за празнуване на Възкресението на Христос.
Православните християни започват Великия пост с началото на Великия пост, който настъпва 40 дни преди Великденската неделя, без неделните дни. Този постен период е време на духовна подготовка за празнуването на Възкресение Христово.
BG 
EN 
RU 
UK 
EL 
RO 
FR 
DE